Раздяла
Спомен по спомен, сълза по сълза,
изчезва някъде неусетно тя –
тя, която беше безсмъртна, сега умира,
с ужасна сила безсилието я залива...
Тя, която ти беше вярна безвъзмездно
и всичко за нея беше безценно –
всеки миг, поглед, жест или дума.
Сега за това наивно чувство тя бленува.
Сега безценното за нея ù се вижда смешно,
сега красивите думи ù звучат банално,
сега истината не се пречупва в дадените ù обещания, ...