Раздяла

Спомен по спомен, сълза по сълза,

изчезва някъде неусетно тя –

тя, която беше безсмъртна, сега умира,

с ужасна сила безсилието я залива...

Тя, която ти беше вярна безвъзмездно

и всичко за нея беше безценно –

всеки миг, поглед, жест или дума.

Сега за това наивно чувство тя бленува.

Сега безценното за нея ù се вижда смешно,

сега красивите думи ù звучат банално,

сега истината не се пречупва в дадените ù обещания,

сега… наложи се да прогледне...

Видя те такъв, какъвто не беше предполагала, че си.

Видя истини от миналото, освободи се от всички лъжи.

Видя реалността, която не искаше да признае

и си тръгна, макар да искаше да остане.

Тя – моята наивна, безкористна и необятна любов,

си отива, стъпка по стъпка, превърна се от огън в жар,

а след време само пепел след неизбежния в сърцето ми пожар.

Ти така и не ме разбра и още да ме обвиняваш си готов.

Но не знаеш да приема да съм сама колко трудно ми беше,

да приема, че това е краят и любовта ни я няма вече

и да чувствам как болката в сърцето ми ще прелее,

запазвайки надеждата, че след време и тя ще изтлее.

За жалост, заедно с болката изтлява и любовта

и този път я пускам да си отиде, приемайки реалността.

Колкото и да боли, колкото и да ми липсва тя, ти и нашето преди,

създавам и следвам нов път без илюзии, с нови мечти.