На Г.
А трябваше да викам подир тебе,
додето не пресипе тъжният ми глас,
наместо туй - след сянката ти гледах
и проклинах тихо онзи късен час.
Отиде си и нещо се пречупи в мене.
Небето ме удари с натежала длан,
а твоят образ ме преследва с времето
като спомен топъл, но неизживян.
Отиде си и нямах сили да те върна,
притихнах в струните на своя свят.
Едно сърце със нежност ме обгърна, ...