byboJle4e`f (Сияна Георгиева)
421 3906
19.08.2009 г., 21:44 ч.

Раздяла 

  Поезия » Любовна
724 0 10

 

 

На Г.

 

 

А трябваше да викам подир тебе,

додето не пресипе тъжният ми глас,

наместо туй - след сянката ти гледах

и проклинах тихо онзи късен час.

 

Отиде си и нещо се пречупи в мене.

Небето ме удари с натежала длан,

а твоят образ ме преследва с времето

като спомен топъл, но неизживян.

 

Отиде си и нямах сили да те върна,

притихнах в струните на своя свят.

Едно сърце със нежност ме обгърна,

за да ме научи да живея пак.

 

 

 

 

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??