отивам си.

най-после аз си тръгвам.

като намачкан лист хартия,

захвърлен в коша,

оставям теб

и всичко твое,

и всичко наше.

олеквам с килограми от емоции,

изтрити не,

затирени във някой ъгъл на моето съзнание.

аз ще се върна,

но тези спомени

ще бъдат тъй далечни,

отминали, безцветни

(може би със лек отенък в синьо,

като очите ти),

че ще пирувам,

изпълвайки пространството

с новия ми свят.

последните ридания утихват

след завъртането на ключа.

             До отключване.