отивам си.
най-после аз си тръгвам.
като намачкан лист хартия,
захвърлен в коша,
оставям теб
и всичко твое,
и всичко наше.
олеквам с килограми от емоции,
изтрити не,
затирени във някой ъгъл на моето съзнание.
аз ще се върна,
но тези спомени
ще бъдат тъй далечни,
отминали, безцветни
(може би със лек отенък в синьо,
като очите ти),
че ще пирувам,
изпълвайки пространството
с новия ми свят.
последните ридания утихват
след завъртането на ключа.
До отключване.
© Мила Пенева Все права защищены
!!!