Feb 2, 2015, 5:28 PM

Раздяла 

  Poetry » Love
981 1 1

Зная, нищо вече не е същото!

Устните с оня дъх теменужен

днес смълчани са, свити и лъжещи

и не шепнат колко съм нужен.


Не изгарят очите - студени са,

мене гледат, а дори не ме виждат,

бяха слънце, а сега вледенени са,

като облаци мрачни прииждат.


И в душата мечтите замръзнаха,

запристъпя самотата на ходом,

ти си тръгна, а ръцете не дръзнаха

да помахат ми даже за сбогом.


И какво ми остана? Усмивките -

тези слънчеви, гдето ми прати,

тук отляво са, пазя ги - всичките!

За утеха - бездумни, чудати.


Ще ги скрия - дълбоко, за спомен са,

нали с тях от тебе подишах,

незабравки - букетче, откъснах ти

и прощално писмото си пиша!

© Красимир Трифонов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Повечето стихове, които съм чела от теб са жизнерадостно-любовни, но и любовната тъга е много красива от този твой стих! Поздрави за стойностната поезия!
Random works
: ??:??