Зная, нищо вече не е същото!
Устните с оня дъх теменужен
днес смълчани са, свити и лъжещи
и не шепнат колко съм нужен.
Не изгарят очите - студени са,
мене гледат, а дори не ме виждат,
бяха слънце, а сега вледенени са,
като облаци мрачни прииждат.
И в душата мечтите замръзнаха,
запристъпя самотата на ходом,
ти си тръгна, а ръцете не дръзнаха
да помахат ми даже за сбогом. ...