На дъното на недопита чаша
горчилката се утаява.
Аз гледам тъжно, ти мълчиш
а между двама ни остава
неосъзнатата вина
и невъзможната забрава.
Изпий горчилката!
Тръгни...
но името ми не изричай.
И ако можеш – забрави...
Не можеш ли –
пак ме обичай!
© Мария Марковска All rights reserved.