5.05.2017 г., 15:16 ч.

Раздяла 

  Поезия
346 1 0
На дъното на недопита чаша
горчилката се утаява.
Аз гледам тъжно, ти мълчиш
а между двама ни остава
неосъзнатата вина
и невъзможната забрава.
Изпий горчилката!
Тръгни...
но името ми не изричай.
И ако можеш – забрави...
Не можеш ли –
пак ме обичай!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Марковска Всички права запазени

Предложения
: ??:??