По пролет разсъмваше се радостно, Райно,
помниш ли ти пролетта?
Бе пролет, когато, загледани в морето безкрайно,
ходехме ти и аз по брега.
И нежен и топъл, развяваше бризът
твойта златна коса
и слушахме как чайки разправят с писък
за русалка, любов и съдба,
която превръща я в пяна, ах тъжна съдба.
Но макар да бе страдала нявга,
макар да бе плакала, ти моя скъпа русалко,
усмихваше се щастливо на вятъра. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up