Ти как ли си? При мен е все така...
(Ни жив, ни мъртъв съм, откакто ти си тръгна...)
Поглеждам още входната врата,
тъй дълго се надявах да се върнеш...
И мислите ми блъскат се без ред –
дали да звънна или да ти пиша? –
Тук всяка вещ е свързана със теб –
сред тази липса вече трудно дишам...
А те прегръщах с тези две ръце,
с които днес прегръщам твойте дрехи...
Пореден ден... Проклетото сърце
пак спомените вика за утеха... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up