Ти как ли си? При мен е все така...
(Ни жив, ни мъртъв съм, откакто ти си тръгна...)
Поглеждам още входната врата,
тъй дълго се надявах да се върнеш...
И мислите ми блъскат се без ред –
дали да звънна или да ти пиша? –
Тук всяка вещ е свързана със теб –
сред тази липса вече трудно дишам...
А те прегръщах с тези две ръце,
с които днес прегръщам твойте дрехи...
Пореден ден... Проклетото сърце
пак спомените вика за утеха... ...