Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
Jul 14, 2011, 4:17 PM

Разговарям с луната и себе си 

  Poetry » Phylosophy
547 0 9

Цяла нощ напращяла

мен да чака луната навън,

по стъклата ми

рими златни рисува

и зове ме 

със шепот от сън.

Гръб обърнах ù,

като непозната.

Завъртях се в постелята

почти до зори.

Щом очите ми срещна, попита,

- Хайде, кажи ми защо?

- Може би страх е,

не че не искам,

а от въпросите хиляда по сто.

Много време отмина.

Пролетта е преминала.

Лятото, ще си тръгне и то.

Есента ми почти е пристигнала,

а скоро зимата 

ще заскрежи своя глас,

ако този, до мен който спи,

не завие ме, как ще се стопля 

с лъжите от страст.

Преподреждах душата,

сърцето и мислите,

цяла нощ с полудяла луна,

и разбрах, че страхувам се

всъщност не от сезоните,

а от пожарите буйни в кръвта.

 





© Евгения Тодорова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??