Разговарям с луната и себе си

14.07.2011 г., 16:17 ч.

Поезия » Философска

587 0 9

Цяла нощ напращяла
мен да чака луната навън,
по стъклата ми
рими златни рисува
и зове ме
със шепот от сън.
Гръб обърнах ù,
като непозната.
Завъртях се в постелята
почти до зори.
Щом очите ми срещна, попита,
- Хайде, кажи ми защо? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Разговарям с луната и себе си

Искате да прочетете повече?

Предложения