Разговор с баба

Feb 6, 2018, 10:38 PM

Poetry » Other

881 6 4

Толкова пъти ме учеше бабо
"Страхът убива! Не бой се!",
но как да съм силна в мислите сáмо,
щом в тях лъха едно "безпокой се"?

Как себе си бабо да боря,
когато в две съм делено?
Безпокойството как да съборя
в едно щом не съм споделено?

Как бе бабче... разплитам, заплитам,
а отсреща мълчи ли мълчи...
и започвам да питам и питам
в другото дали не боли?

И така в страха се оплитам,
а пътят върви ли върви...
Обещавам пак да опитам,
но бабо, кажи ми!
Кажи... не мълчи...

Е.И.

...четири години от както я "няма" тук

Please sign in with your account so you can comment and vote.

e4i (Елена)

2018-02-08T07:47:26+02:00

Благодаря ти Марги!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2018-02-07T09:38:31+02:00

Миличко! И аз така. Все се безпокоя! Каквото и да ти каже баба.... То си ти е вътре. Поздрав, Еленче!
e4i (Елена)

2018-02-07T08:19:16+02:00

Ммммдаааа, решението лично за мен е винаги и само мое. Благодаря ти и за прочита, и за усета, и за коментара Гавраил!
Благодаря и на всички, които прочетоха и изявиха отношението си!
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

2018-02-07T06:16:11+02:00

Елена,понякога решението е само твое!
Поздрав!