6 февр. 2018 г., 22:38

Разговор с баба 

  Поэзия » Другая
882 6 4

Толкова пъти ме учеше бабо
"Страхът убива! Не бой се!",
но как да съм силна в мислите сáмо,
щом в тях лъха едно "безпокой се"?

 

Как себе си бабо да боря,
когато в две съм делено?
Безпокойството как да съборя
в едно щом не съм споделено?

 

Как бе бабче... разплитам, заплитам,
а отсреща мълчи ли мълчи...
и започвам да питам и питам
в другото дали не боли?

 

И така в страха се оплитам,
а пътят върви ли върви...
Обещавам пак да опитам,
но бабо, кажи ми!
Кажи... не мълчи...

Е.И.

© Елена Все права защищены

...четири години от както я "няма" тук

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти Марги!
  • Миличко! И аз така. Все се безпокоя! Каквото и да ти каже баба.... То си ти е вътре. Поздрав, Еленче!
  • Ммммдаааа, решението лично за мен е винаги и само мое. Благодаря ти и за прочита, и за усета, и за коментара Гавраил!
    Благодаря и на всички, които прочетоха и изявиха отношението си!
  • Елена,понякога решението е само твое!
    Поздрав!
Предложения
: ??:??