Oct 31, 2024, 6:50 AM

Разговор с есента 

  Poetry
235 1 9
Рано слана есенни сълзи слани,
рони листа, недоречени нощни слова,
сънища пропуснати недосънувани,
върволица пътища непропътувани.
Слънцето свидни усмивки раздава,
сякаш лъчите са мечове лава,
вятърко вяло в листата шумо̀ли.
Само денят без страх безвъзвратно
предния безжално от календара отмята,
за да срещне в лоното залезно вечерта
и с нова надежда да спусне нощта.
Дори мен да ме няма, него пак ще го има.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© П Антонова All rights reserved.

Random works
: ??:??