31 окт. 2024 г., 06:50

Разговор с есента 

  Поэзия
150 1 9

Рано слана есенни сълзи слани,

рони листа, недоречени нощни слова,

сънища пропуснати недосънувани,

върволица пътища непропътувани.

 

Слънцето свидни усмивки раздава,

сякаш лъчите са мечове лава,

вятърко вяло в листата шумо̀ли.

Само денят без страх безвъзвратно

 

предния безжално от календара отмята,

за да срещне в лоното залезно вечерта

и с нова надежда да спусне нощта.

Дори мен да ме няма, него пак ще го има.

 

© П Антонова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??