Приятелю мой, обичаш ли ме?
Защото често аз съм лош със теб...
Понякога ругая твойто име:
злословя, че си скапан и нелеп...
А ти си ми едничък и само мой,
орисани сме да си бъдем двама -
до онзи миг на вечния покой,
в който ще си ида, но без драма.
От време на време, да знаеш, ми тежиш,
че виждам край мене черна злоба.
А ти ме гледаш и ... тихо мълвиш:
„Остави ги! Така ще са до гроба". ...