- Кажи ми, мъдрецо, защо седиш сам,
със поглед отправен в безкрая,
не си ли обичал, не си ли държал
в ръцете си Ева от Рая?
И старецът трепна – дързък въпрос,
със сини очи ме погледна -
видях сто небета, пробягани в крос,
взривени слез залез планети.
- Обичал съм, дъще, и аз съм бил млад,
приспивах щурците със песен,
а сутрин пред вятъра тичах с мерак,
просторът все беше ми тесен. ...