valia1771 (Ивон)
371 11611
16.08.2011 г., 18:03 ч.

Разговор с мъдрец на хиляда години 

  Поезия » Любовна
1391 0 47

- Кажи ми, мъдрецо, защо седиш сам,

със поглед отправен в безкрая,

не си ли обичал, не си ли държал

в ръцете си Ева от Рая?

 

И старецът трепна – дързък въпрос,

със сини очи ме погледна -

видях сто небета, пробягани в крос,

взривени слез залез планети.

 

- Обичал съм, дъще, и аз съм бил млад,

приспивах щурците със песен,

а сутрин пред вятъра тичах с мерак,

просторът все беше ми тесен.

Научих художници как да творят,

поети да пишат балади,

бях сляп и щастлив, но един тарикат

приписа си мойте награди.

До тука добре, но Ева ми взе,

нали беше млада, зелена,

повярвала му, че има сърце

и можел да пише поеми.

Накрая, разбрала си грешката тя,

отново при мене се върна,

помоли ме пак да летиме с крила

и нежно с очи ме прегърна.

Потърсих крилата - намерих едно,

бях пръснал картини и листи

от мъка по цялото земно кълбо,

не вярвах, че някому липсват.

И Ева замина за мойто крило,

което изгубил бях в мрака,

преравя земята, гнездо по гнездо,

хиляда години я чакам...

 

 

 

© Ивон Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??