РАЗГОВОР С ПОЧИНАЛИЯ СЪПРУГ
За нежна и сърдечна обич аз съм жадна
и за най-простичка човешка топлота.
Додея ми борба с живота бзпощадна
и тази страшна, смазваща ме самота.
Годините - колко, те много отминаха,
а на мене ми се струва, че вчера бе.
Като ято черни птици веч отлетяха
далече, високо в зимното небе.
А ти така вървиш, все вървиш безпир до мен,
дори за миг един не си се отделил.
Отдавна беше този тежък и страшен ден, ...