РАЗГОВОР С ПОЧИНАЛИЯ СЪПРУГ
За нежна и сърдечна обич аз съм жадна
и за най-простичка човешка топлота.
Додея ми борба с живота бзпощадна
и тази страшна, смазваща ме самота.
Годините - колко, те много отминаха,
а на мене ми се струва, че вчера бе.
Като ято черни птици веч отлетяха
далече, високо в зимното небе.
А ти така вървиш, все вървиш безпир до мен,
дори за миг един не си се отделил.
Отдавна беше този тежък и страшен ден,
но ти за мене вечно си оставаш мил.
Във всеки срещнат мой познат все тебе търся,
а после със огорчение разбрала,
че споменът за теб не мога да отърся-
няма вече връщане от таз раздяла.
Че всеки сам за себе си неповторим е,
със добро и със лошо той е единствен,
а аз живея все и все със твойто име
и жив ме следва образът ти съкровен.
Силна, гореща обич двамата ни свързва,
но ти на път защо остави ме сама?
Тя мене към тебе тъй здраво ме обвързва-
не те виня, нямаш никаква вина.
Но разбери, тъй трудно вече се живее,
когато птицата е без другар, крило.
Понякога човек поисква да се смее,
не да мисли само, к'вото е било.
Което нивга вече няма да се върне,
отминало е в историята далеч.
А тъй желая някой свой да ме прегърне
и огън да разпали със любовна реч.
Животът учи - не можем да бъдем с тебе.
Толкоз различна веч е нашата съдба -
Искам другар да си намеря, като мене,
или при теб да дойда във вечността.
За нежна и сърдечна обич аз съм жадна
и за най-простичка човешка топлота.
Прости на мене грешната, сама, безрадна.
Остави ме жив близък да си избера.
© Анка Келешева Всички права запазени