M1234567891 (Миночка Митева)
438 13289
Nov 14, 2012, 12:18 PM

Разговор със живота 

  Poetry
1362 0 6

Разговор със живота

 

Пак си свъсил рунтави вежди

под калпак от есенна шума,

поглеждаш към мене небрежно,

без да отрониш ни дума.

 

На пръсти тревожна минавам

в сянка, край пътя увиснала,

все се със теб съобразявам -

не смея да се здрависам.

 

Каквото поиска, ти дадох -

и чувства, и вопли, и страст,

и в  нощи самотни сподавях

в гърлото сълзи без глас...

 

Ето ме! Пак съм изправена

под лазурното звездно небе,

дори и от тебе забравена,

още  бие  мойто сърце.

 

Чувам как вятърът свири

в прохладната вечер отсреща,

носи любов непринудена

с вино червено и свещи...

 

На пръсти край тебе ще мина,

без да смущавам съня ти,

в сияйното утро -  двамина,

усмивки на теб ще изпратим.

© Миночка Митева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??