Jan 20, 2011, 4:18 PM

Разговор със себе си 

  Poetry » Phylosophy
1328 0 6

Когато уморена спреш

и истината  разбереш: -

живяла си, недоживяла,

пътечката ти тук е спряла,

до този час, до този миг,

в сърцето ти ще гръмне вик.

В душата огън ще гори

и ще боли, и ще боли.

Страхът в устата ще горчи.

Не се срамувай, поплачи!

Събери последни сили,

на всички усмихни се мило!

Преди навеки да заспиш,

усмихната да се простиш.

В спомените свои се върни,

там  се нижат светли дни.

Преди да те обгърне студ,

ти освети ги с твоя труд.

Не чакай мрак да те обвий,

нектар от чиста обич пий,

сълзите детски преглътни,

ръце любими нежно целуни!

Аз знам, сърцето ще гори,

но ако можеш – говори!

Прости неволните им грешки

и слабостите им човешки!

Дори на себе си прости!

За прошка  помоли и ти!

Преди очите да изгаснат,

не ги притваряй безучастно.

Прости се и с простора бляскав,

и със  живота – груб и ласкав.

Иди си, както си живяла,

с усмивка слънчева огряла!

 

 

 

                     

© Генка Богданова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Най - трудният разговор е разговорът със себе си. Хвала на този, който може да го води. А ти можеш. Браво!
  • поздрав,да
  • Хубав стих!
  • Мили, Соня,Лили, Есфир, аз не съм от авторите, които пишат МОДЕРНА поезия.Най-ценното качество на моите стихове е, че са истински, родени, изстрадани и осмислени дълбоко в сърцето ми. Благодаря ви, че съпрежи-вявате заедно с мене миговете и чувствата, които раждат моята поезия!
  • "...Прости неволните им грешки
    и слабостите им човешки!
    Дори на себе си прости!
    За прошка помоли и ти!..."

    Ей това е най-трудното нещо в живота...Но всеки, който го постигне е свободен!!! Поздрав!!!
  • Мн хубаво
Random works
: ??:??