Разговор със себе си
Когато уморена спреш
и истината разбереш: -
живяла си, недоживяла,
пътечката ти тук е спряла,
до този час, до този миг,
в сърцето ти ще гръмне вик.
В душата огън ще гори
и ще боли, и ще боли.
Страхът в устата ще горчи.
Не се срамувай, поплачи!
Събери последни сили,
на всички усмихни се мило!
Преди навеки да заспиш,
усмихната да се простиш.
В спомените свои се върни,
там се нижат светли дни.
Преди да те обгърне студ,
ти освети ги с твоя труд.
Не чакай мрак да те обвий,
нектар от чиста обич пий,
сълзите детски преглътни,
ръце любими нежно целуни!
Аз знам, сърцето ще гори,
но ако можеш – говори!
Прости неволните им грешки
и слабостите им човешки!
Дори на себе си прости!
За прошка помоли и ти!
Преди очите да изгаснат,
не ги притваряй безучастно.
Прости се и с простора бляскав,
и със живота – груб и ласкав.
Иди си, както си живяла,
с усмивка слънчева огряла!
© Генка Богданова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Най - трудният разговор е разговорът със себе си. Хвала на този, който може да го води. А ти можеш. Браво!
-
поздрав,да
-
Хубав стих!
-
Мили, Соня,Лили, Есфир, аз не съм от авторите, които пишат МОДЕРНА поезия.Най-ценното качество на моите стихове е, че са истински, родени, изстрадани и осмислени дълбоко в сърцето ми. Благодаря ви, че съпрежи-вявате заедно с мене миговете и чувствата, които раждат моята поезия!
-
"...Прости неволните им грешки
и слабостите им човешки!
Дори на себе си прости!
За прошка помоли и ти!..."
Ей това е най-трудното нещо в живота...Но всеки, който го постигне е свободен!!! Поздрав!!! -
Мн хубаво
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
