Aug 26, 2007, 11:05 AM
Разговор със смъртта
Малкото момиче на камъка седеше
и със смъртта разговор редеше:
"Ти коя си, ти каква си? И защо си тук дошла?
"Аз съм твоята закрила, твойта мила и добра сестра."
"Как така закрила, как така сестра?
Ти дори не знаеш как се чувствам аз сега.
Болка, мъка, страх, омраза, самота и тъмнина!",
каза с злобен глас тогава и усмихна и се тя.
"Да признавам, може би позна.
Но кажи ми как мога да ги спра?"
"Не се тревожи, ела със мен, поеми моята ръка,
аз съм твоята закрила, твойта мила и добра сестра".
и със смъртта разговор редеше:
"Ти коя си, ти каква си? И защо си тук дошла?
"Аз съм твоята закрила, твойта мила и добра сестра."
"Как така закрила, как така сестра?
Ти дори не знаеш как се чувствам аз сега.
Болка, мъка, страх, омраза, самота и тъмнина!",
каза с злобен глас тогава и усмихна и се тя.
"Да признавам, може би позна.
Но кажи ми как мога да ги спра?"
"Не се тревожи, ела със мен, поеми моята ръка,
аз съм твоята закрила, твойта мила и добра сестра".
© Ангелче All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Поздрави! - 6 от мен
-
Хубаво стихче.
-
Права си, смъртта само спира всичко това.
Тъжно ми стана, хареса ми.
Поздрав и усмивка.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
