Малкото момиче на камъка седеше
и със смъртта разговор редеше:
"Ти коя си, ти каква си? И защо си тук дошла?
"Аз съм твоята закрила, твойта мила и добра сестра."
"Как така закрила, как така сестра?
Ти дори не знаеш как се чувствам аз сега.
Болка, мъка, страх, омраза, самота и тъмнина!",
каза с злобен глас тогава и усмихна и се тя.
"Да признавам, може би позна.
Но кажи ми как мога да ги спра?"
"Не се тревожи, ела със мен, поеми моята ръка,
аз съм твоята закрила, твойта мила и добра сестра".