И го срещнах там на кръстопът увесил нос,
познах в очите, че го мъчеше назрял въпрос
погледнах го - не знае сякаш нощ ли е или пък ден
свил рамене, с ръце в джобове, духа си тътреше сломен.
-Да зная нещо, що на теб е неизвестно?- питах аз,
почти невдигайки очи от пътя отговори с мрачен глас:
-Има ли по-глупаво на този свят широк творение
от човека, щом довежда себе си до умопомрачение?
-Щом хляба на трапеза с брата си дели на две,
но щом допусне алчността в дома си, готов е нож да му опре,
щом родния си свиден дом събаря без пощада,
а довчера татко му отпред е вплитал пръсти в правата ограда. ...