По пътеката само, по мириса техен
разбирам спокойно по начин най-лесен
за разходката нежна на мъж и жена –
той догонва я сякаш, но бяга му тя.
Наперено, гордо, по стъпките само
личи как се движи, обърнала рамо
към него, с едвам доловима усмивка
и поглед, във който притеснение липсва.
А някак си нервно след нея той бяга,
набързо пристъпва, и спира, посяга
към цвят, но го пуска разсеян,
от нейния поглед направо отвеян. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up