По пътеката само, по мириса техен
разбирам спокойно по начин най-лесен
за разходката нежна на мъж и жена –
той догонва я сякаш, но бяга му тя.
Наперено, гордо, по стъпките само
личи как се движи, обърнала рамо
към него, с едвам доловима усмивка
и поглед, във който притеснение липсва.
А някак си нервно след нея той бяга,
набързо пристъпва, и спира, посяга
към цвят, но го пуска разсеян,
от нейния поглед направо отвеян. ...