Днес разхождам се във мислите
(със мойта фотографска памет)
в спомените, чистите,
намирам щастието... там е!

Усещам още онова познатото
и топло чувство (детското).
Различно става в мен - признавам го.
Наивно е... и някак си човешко е.

Отново там съм - истинска
и толкова ранима.
Отново Аз съм... себе си 
и истински щастлива.

И като лента преминават
спомените пред очите ми.
Сърцето бързо ги запаметява

... запазва ги и скрива ги.

Пътувам във моментите,
онези - спиращи дъха.
Те цветни са - харесвам ги,
събрали цветовете на дъга...
... събрали моята душа!