Днес разхождам се във мислите
(със мойта фотографска памет)
в спомените, чистите,
намирам щастието... там е!
Усещам още онова познатото
и топло чувство (детското).
Различно става в мен - признавам го.
Наивно е... и някак си човешко е.
Отново там съм - истинска
и толкова ранима.
Отново Аз съм... себе си
и истински щастлива.
И като лента преминават
спомените пред очите ми.
Сърцето бързо ги запаметява
... запазва ги и скрива ги.
Пътувам във моментите,
онези - спиращи дъха.
Те цветни са - харесвам ги,
събрали цветовете на дъга...
... събрали моята душа!
© Емилия Йорданова Всички права запазени