Jan 8, 2019, 8:30 PM  

Разкажи ми сън 

  Poetry » Love
631 0 1

Спа ли до късно, светулке,

имаш сънища да ми разказваш?!

Знам аз, не са едно или две,

по цели нощи с бесове приказваш.

 

Злини, дошли да те любуват,

в косите твои да заровят свян,

неспособни с тебе да общуват,

дорде си будна с поглед прям.

 

Ангелска чистота излъчваш

сред облаци людска грехота,

и признавам - понякога ме измъчваш,

ако не потърсиш моята ръка.

 

Нощем, когато те прегърна,

и прошепна ти мило на ухо:

"Тук ли ще си, ако се обърна?",

ти ми отговаряш с действие добро:

 

Сгушваш се в мене като сърничка,

свита в поле от полска лайка,

и ми идва да ти кажа сричка по сричка:

"Позволи ми, моля, да те направя майка..."

© Миро Милев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??