Спа ли до късно, светулке,

имаш сънища да ми разказваш?!

Знам аз, не са едно или две,

по цели нощи с бесове приказваш.

Злини, дошли да те любуват,

в косите твои да заровят свян,

неспособни с тебе да общуват,

дорде си будна с поглед прям.

Ангелска чистота излъчваш

сред облаци людска грехота,

и признавам - понякога ме измъчваш,

ако не потърсиш моята ръка.

Нощем, когато те прегърна,

и прошепна ти мило на ухо:

"Тук ли ще си, ако се обърна?",

ти ми отговаряш с действие добро:

Сгушваш се в мене като сърничка,

свита в поле от полска лайка,

и ми идва да ти кажа сричка по сричка:

"Позволи ми, моля, да те направя майка..."