May 27, 2008, 7:31 AM

Разкритие 

  Poetry
907 0 7
За тебе бях мистерия, загадка -
таен като шифъра на сейф.
Любовта ми - прелестна и сладка,
като бисерен поток се лей.
За тебе бях, но с теб - за кратко -
защото бях незнаен лабиринт.
Пишех чувства в своята тетрадка,
в очите пламъкът бе син.
Да ме разбереш със обич ти опита -
но не успяваше да бъдеш моят свят.
Дали обичам те - така и не попита,
дали обичаш ме - аз знаех, но мълчах.
Защото бях самичък тровещият ребус,
бях една мъчителна игра.
И всичко бях, и нищо аз за тебе -
но ти така и не разбра.
А в деня ти щом мъчителния пъзел
на мойта екзистентност нареди -
лъснаха безбройните недъзи,

от които всъщност и избяга ти.

© Валери Шуманов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??