Jun 17, 2008, 5:53 AM
Разкъсана
Разкъсана душата ми се скита
и няма никъде за нея дом.
Студено е и птиците отлитат,
но тя не плаче - няма и защо...
От раните и (вече не болят)
отдавна всяка капка кръв изтече.
Виновна е, че тоновете скръб
събираше и само си мълчеше.
Разнищена душата ми седи
самотна, като скитница във парка
и никой няма да я приюти -
за всички тя е просто жалка.
А аз я нося - малко ми тежи,
но моя си е. Как да я оставя?
Човешката любов е сбрала. Виж -
под скъсаните дрехи е прекрасна.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Мила Ева,толкова си близо до моите чувства,че няколко пъти прочетох това и съм трогната.Прегръщам те миличка.
-
А аз я нося - малко ми тежи,
но моя си е. Как да я оставя?
Разкъсана,болна,щастлива...
Винаги е с нас.
Харесах стиха и те поздравявам! -
Прекрасен стих!!!Поздрави!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Мисля,че това е същността!
Поздрави от мен!