17.06.2008 г., 5:53 ч.
Разкъсана
Разкъсана душата ми се скита
и няма никъде за нея дом.
Студено е и птиците отлитат,
но тя не плаче - няма и защо...
От раните и (вече не болят)
отдавна всяка капка кръв изтече.
Виновна е, че тоновете скръб
събираше и само си мълчеше.
Разнищена душата ми седи
самотна, като скитница във парка
и никой няма да я приюти -
за всички тя е просто жалка.
А аз я нося - малко ми тежи,
но моя си е. Как да я оставя?
Човешката любов е сбрала. Виж -
под скъсаните дрехи е прекрасна.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Мила Ева,толкова си близо до моите чувства,че няколко пъти прочетох това и съм трогната.Прегръщам те миличка.
-
А аз я нося - малко ми тежи,
но моя си е. Как да я оставя?
Разкъсана,болна,щастлива...
Винаги е с нас.
Харесах стиха и те поздравявам! -
Прекрасен стих!!!Поздрави!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Мисля,че това е същността!
Поздрави от мен!