May 22, 2006, 10:05 PM

Разкъсващо червено 

  Poetry
639 0 4

Душата ми, отново преродена,
върви към залез в полунощ,
лута се безмълвно заслепена,
разкъсана от фалш и от разкош.

А там в полята ягоди презрели
присмиват се на голото небе,
без облак, който да покрие
окъпаното му в лъчи сърце.

Лежи пустинята задушна,
въздухът гори без видим плам,
пясъкът удавя всяка нужда
и разгаря в мене нов пожар.

Разкъсващо червено вятърът превръща
във изстиващо парченце лед -
играчка на природата могъща
и на алхимика блед.

© Роксана Медичи All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??