22 may 2006, 22:05

Разкъсващо червено 

  Poesía
642 0 4

Душата ми, отново преродена,
върви към залез в полунощ,
лута се безмълвно заслепена,
разкъсана от фалш и от разкош.

А там в полята ягоди презрели
присмиват се на голото небе,
без облак, който да покрие
окъпаното му в лъчи сърце.

Лежи пустинята задушна,
въздухът гори без видим плам,
пясъкът удавя всяка нужда
и разгаря в мене нов пожар.

Разкъсващо червено вятърът превръща
във изстиващо парченце лед -
играчка на природата могъща
и на алхимика блед.

© Роксана Медичи Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??