Ако със някаква неземна сила,
отново ме завърнеш в детството,
ти Боже, който за всемѝра,
си натворѝл милиардите вълшебства -
аз моля те, не ме оставяй
да бъда сам и да се уча грешно.
След всяко падане да си вменявам,
че раните ми са съдбовни срещи.
Уви, не са. Поименно сънувам ги
и спомените още ме сърбят до кръв,
a вместо само за сбогуване,
забравят ми се чак до пъпна връв... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up