Ако със някаква неземна сила,
отново ме завърнеш в детството,
ти Боже, който за всемѝра,
си натворѝл милиардите вълшебства -
аз моля те, не ме оставяй
да бъда сам и да се уча грешно.
След всяко падане да си вменявам,
че раните ми са съдбовни срещи.
Уви, не са. Поименно сънувам ги
и спомените още ме сърбят до кръв,
a вместо само за сбогуване,
забравят ми се чак до пъпна връв... ...