Ако със някаква неземна сила,
отново ме завърнеш в детството,
ти Боже, който за всемѝра,
си натворѝл милиардите вълшебства -
аз моля те, не ме оставяй
да бъда сам и да се уча грешно.
След всяко падане да си вменявам,
че раните ми са съдбовни срещи.
Уви, не са. Поименно сънувам ги  
и спомените още ме сърбят до кръв,
a вместо само за сбогуване, 
забравят ми се чак до пъпна връв... 
Все пак, ако ме върнеш до невинност, 
до девствен ум и белодушие, 
простѝ на моята наивност, 
и нека болки да не ми се случват... 
Понеже в този свят сега е мода, 
на чуждий гръб по сто тояги,
да бият с цялата си злоба, 
а ужким да ти мислят благото... 
Недей ме заклеймява в грях, 
че искам, Господи покоят си. 
Поуки взех си до без страх, 
но пръкнах се фалшив герой... 
И пак повтарям, ако можеш 
да ме завърнеш в първото ми вдишване, 
срежи началото ми с ножица, 
и го хвърли на дявол или хищник... 

©тихопат. 
Данаил Антонов 
30.01.2024