Dec 11, 2014, 5:57 PM

Разливане 

  Poetry » Phylosophy
425 0 0
Разливане
Шепа разпилени птици
оживяват двора,
изтляват спомени-искрици,
някога упора.
Някога се щурах аз –
насам – натам,
като птица бях,
а сега съм във капан.
Само гледам и си мисля –
Някога дали летях?
Тъга върху крилете ми се плисна ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бойко Беров All rights reserved.

Random works
: ??:??