11 дек. 2014 г., 17:57

Разливане 

  Поэзия » Философская
423 0 0
Разливане
Шепа разпилени птици
оживяват двора,
изтляват спомени-искрици,
някога упора.
Някога се щурах аз –
насам – натам,
като птица бях,
а сега съм във капан.
Само гледам и си мисля –
Някога дали летях?
Тъга върху крилете ми се плисна ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бойко Беров Все права защищены

Предложения
: ??:??