Sep 7, 2015, 8:06 PM

Размисли 

  Poetry » Other
433 0 0
Вървя към Теб и сякаш все не стигам,
все нещо ме разсейва и препъва.
В молитва сутрин за греха умирам,
а през деня отново те разпъвам.
Суетна ли е вярата ми, Боже?
Нима плътта не мога да преборя?!
Уж в Теб животът ми положен беше,
а трудно ти предавам свойта воля.
Разбирам колко съм несъвършена
и колко още имам да надграждам.
Днес падам от живота наранена
и с мъка тръна му горчив изваждам. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина Пенева All rights reserved.

Random works
: ??:??