Вървя към Теб и сякаш все не стигам,

все нещо ме разсейва и препъва.

В молитва сутрин за греха умирам,

а през деня отново те разпъвам.

Суетна ли е вярата ми, Боже?

Нима плътта не мога да преборя?!

Уж в Теб животът ми положен беше,

а трудно ти предавам свойта воля.

Разбирам колко съм несъвършена

и колко още имам да надграждам.

Днес падам от живота наранена

и с мъка тръна му горчив изваждам.

А утре ме препъва лоша дума,

след нея идва болест… или криза.

Умората ме грабва неусетно

и отчаяние в живота ми навлиза.

А исках да съм съд добър в ръката Ти,

да нося радост и надежда… и утеха.

Да виждат Теб във мене ежедневно,

да облека най-святата Ти дреха.

Объркана съм, да, но не изгубена.

Провалям се, но не до отчаяние.

Знам, че с кръвта Ти свята съм изкупена

и че за мен плати със своето страдание!

Исусе, не успявам да се справя!

И мислите препускат да ме съдят.

Ох, трудно ми е, всичко ще оставя

и смазващото чувство ще изпъдя.

И ще се вгледам по-добре във словото!

И ще се вслушам по-добре в гласа Ти!

И ще се хвана здраво за ръката Ти!

И ще се укрепя във радостта Ти!

Тогава всяко мое съжаление

и всяка болка, и вина, и всяка спънка

ще изхвърля без частица угризение.

Край! Тръгвам с Теб уверено навънка.

Там чакат ме отново изпитания

и битки нови, слабости, съмнения.

Но щом си с мен, дори когато страдам,

на теб ще пея химни и хваления.