Sep 7, 2006, 5:00 PM
Размисли
Щурчета запяха,
а вятъра тревата полюля.
Къщите отдавна замлъкнаха-
това е ноща.
Така съмотна и тиха,
все едно си в приказка една.
И мислите душата завладяват,
търся правилния път в
лабиринт от стъкла.
А зад тях...
Зад тях усмихват се онези лица,
които отдавна намразих и
с ненавист за злото ми сторено
без жал вече погазих.
Простих им отдавна , но промяна
в себе си не направих ,
вярна и истинска пак си останах.
а вятъра тревата полюля.
Къщите отдавна замлъкнаха-
това е ноща.
Така съмотна и тиха,
все едно си в приказка една.
И мислите душата завладяват,
търся правилния път в
лабиринт от стъкла.
А зад тях...
Зад тях усмихват се онези лица,
които отдавна намразих и
с ненавист за злото ми сторено
без жал вече погазих.
Простих им отдавна , но промяна
в себе си не направих ,
вярна и истинска пак си останах.
© Кристина Славова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Аз смятам да поработя още над него...
-
Като че ли още малко му трябва на стиха... Идеята е много хубава.
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
