7.09.2006 г., 17:00 ч.
Размисли
Щурчета запяха,
а вятъра тревата полюля.
Къщите отдавна замлъкнаха-
това е ноща.
Така съмотна и тиха,
все едно си в приказка една.
И мислите душата завладяват,
търся правилния път в
лабиринт от стъкла.
А зад тях...
Зад тях усмихват се онези лица,
които отдавна намразих и
с ненавист за злото ми сторено
без жал вече погазих.
Простих им отдавна , но промяна
в себе си не направих ,
вярна и истинска пак си останах.
а вятъра тревата полюля.
Къщите отдавна замлъкнаха-
това е ноща.
Така съмотна и тиха,
все едно си в приказка една.
И мислите душата завладяват,
търся правилния път в
лабиринт от стъкла.
А зад тях...
Зад тях усмихват се онези лица,
които отдавна намразих и
с ненавист за злото ми сторено
без жал вече погазих.
Простих им отдавна , но промяна
в себе си не направих ,
вярна и истинска пак си останах.
© Кристина Славова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Аз смятам да поработя още над него...
-
Като че ли още малко му трябва на стиха... Идеята е много хубава.
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
