Ve2666 (Василка Ябанджиева)
541 5433
Jan 11, 2019, 9:10 PM

Размисли 

  Poetry
435 4 6

Уморена съм,

след вятъра не тичам. 

Не се познавам,

а не искам на другите да заприличам! 

 

Годините са безразлични

и карат ме да се снижавам. 

Дрехи сменям, 

мисли прекопавам, 

зачертавам-дати, имена безлични. 

 

Остават само шепа близки

и им прощавам -след едно уиски. 

Пак навличам старите си дънки, 

но знам, че някому ще липсвам. 

 

Това ми дава сили! 

 

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Без близки и приятели е тъжно,стига да са истински!А никой на никого не прилича,Васе!Бъди такава,каквато си!
  • Размисли които ни карат да се замислим кое трябва да съхраним за да продължим нататък.
  • Прекрасно е когато имаш до себе си близки, макар и малобройни, на които истински да липсваш. Поезията ти е толкова човешка и истинска, така трогателна и близка до сърцето ми! Сърдечни поздрави, мила Васе!
  • но знам, че някому ще липсвам.
    Това ми дава сили!
    Харесах, Васи!
  • Точно така!
  • Правилно!
Random works
: ??:??